Какво е аутизъм?

Какво е аутизъм?

Аутизмът не е болест а състояние. Преди 20 години, 1 на 10 000 деца страдаше от аутизъм. Преди 5 години, 1 на 500 деца страдаше от аутизъм, през 2008 г., 1 на 150 деца страдаше от аутизъм.

През 2010 г.,1 на 110 деца в света се диагностицира с аутизъм.

Аутизмът рефлектира минимум върху 60 000 човека в България към настоящия момент.

През изминалата година, повече деца са диагностицирани с аутизъм, отколкото с диабет, синдром на Даун, рак и СПИН общо.

1 на всеки 91 момчета страдат от аутизъм през 2010 г. Деца с аутизъм се раждат в семейства от различни раси, етноси, социален произход, образование, интелект, убеждения и религия.

Известни личности с аутизъм са Леонардо Да Винчи, Мария Кюри, Томас Едисон, Томас Джеферсън, Людвиг Ван Бетовен, Волфганг Амадеус Моцарт, Нютон, Марк Твен, Ван Гог, Стивън Спилбърг, Джим Кери...

Аутистичните личности нямат долна и горна граница, те могат всичко и ...нищо.

Човек с мозък „в норма”, може да стане отличен математик, човек с аутистичен мозък, може да стане Гениален математик. Човек с мозък в норма в състояние на силен стрес, може да плаче и крещи, човек с аутистичен мозък, може да слезе под „Кота нула” и да замълчи завинаги..или до тогава, докато не получи любовта и не усети приемането и доверието...

Аутизмът не е болест, а състояние. За него няма скъпо струващи операции, трансплантации. Няма увредена тъкан, различна е само структурата на мозъка, което се обуслява от липсата или недостатъчността на нервни връзки в най- висшата нервна система на човека- периферната нервна система на мозъчната кора. Еволюцията на човешкия мозък, постигната с хилядолетия, се преповтаря през първите 4 години от човешкия живот. В случай, че, се поровокира от силен стрес, възможно е мозъчната еволюция да заседне в нивото, при което е бил мозъка, в момента на стреса.

Нали ви се е случвало да спорите с някой и да се сетите какво е трябвало да кажете, едва след като си тръгнте. В този момент Вие сте имали аутизъм. Ако Вашето дете е диагностицирано с Аутизъм или детето на Ваш познат, приятел или колега, то се чувства така във всеки един момент- знанията не могат да излязат на повърхността и да влязат в употреба.

Аутизмът е нещо, което всички ние носим в себе си и само емоционалната ни интелигентност, ни помага да се справяме и нашият аутизъм, да се проявява сравнително рядко, само при състояние на много силен стрес.

При децата с аутизъм, емоционалната интелигенстност се изгражда с помощта на много терапии, време, любов, приемане, доверие- от семейството, съучениците, учителите, терапевтите и обществото. Отнема много време, през което аутистичните моменти и атаки в мозъка на аутистичното дете, стават все по- редки и детето става все по- социален и пълноценен член на обществото.

Аутизъмът не се унаследява, въпреки доказаният вече генетичен характер на състоянието, унаследява се тип нервна система- лабилност, лесна раздразнителност, избухливост, податливост на стрес. И в случай на предразположение към тези неща, колкото по- късно в живота не детето, стане блокажа, толкова по- високо еволюционно ниво е бил постигнал мозъка му и съответно- детето фукнционира на по- високо ниво. Ако се случи блокажа да стане в съвсем ранна възраст, когато мозъкът е още на ниво- базисна увереност, мозъкът засяда в това ниво и е възможно детето да не проговори или трудно, да фуккционира на много ниско ниво- да показва изключителна неадекватност.

При качествена психологична оценка на всяко дете, в периода на ранното му развитие и периодична- през около 3- 4 месеца, след раждането, би могло в периода около годинката, да се установи дали детето има предразположение към лесно стресиране и аутистично поведение. В случай, че се установи предразположеността към лесно стресиране на детето, би било изключително добра профилактика, да се осигури несменяема среда, така че, да бъде изключена предпоставка от възникване на стресови ситуации, които биха провокирали отключването на аутизъм при детето.

През първите 4 години от развитието на детето, мозъкът му преминава през висчки еволюционни нива, през които е преминавал през хилдядолетията и е достигнал до изграждането на най- висшата нервна система – тази на мозъчната кора – периферната нервна система. През времето на повтаряне еволюционното развитие през първите 4 години от развитието на детето, в момент, в който детето е преживяло стрес ( възможно е отключващият момент да е определен като стресиращ само от самото дете) и в този момент е станал блокажа, вследствие на който естествената евюлюция на мозъка спира развитието си до нивото, до което мозъкът е достигнал в еволюционното си развитие към момента на стреса. Ето защо, при децата с аутизъм, броят нервни връзки в периферията на мозъка е недостатъчен или твърде малък, което е обуславя бавната преработка на информацията и като следствие- неадекватно поведение у детето на моменти. Изграждането на нервни връзки в периферната нервна система на мозъчната кора при дете с аутизъм, става само с помощта на поведенчески терапии, звукостимулация ( музикотерапия), биофитбек- обучителна терапия за изолирането на стреса и всички обучителни терапии, подходящи за дете от аутистичния спектър и за нивото на функциониране, на което се намира детето. И така, с времето поведението на детето става все по- адекватно и все повече се доближава до горната част на аутистичния спектър – лечение няма, но движението нагоре по- спектъра на аутистичната личност, я прави все по- малко аутистична и по- социална личност.

При децата с аутизъм, различен е начина на възприятие на постъпващата информация и преработката й. Децата от аутистичния спектър имат сензорни проблеми- информацията постъпва на части- например първо постъпва светлината, след това звукът, накрая идва образа, докато мозъкът е започнал с преработката на едно дразнение, постъпва друго, вследствие на което, така се и обработва

информацията- на порции и поведението на детето изглежда неадекватно. Причината е липсата на нервни връзки в най- висшата нервна система на мозъка- в кората й- периферната нервна система, където са разполоцени синапсите. Дразненията от постъпващата от вън информация, дразни синапсите, те предават постъпващата информация на невроните, а невроните я предават на главния мозък- от където започва да се връща преработената информация, едновременно постъпващия звук, мирис, картина и изпраща обратно навън- към действията, движенията или говора резултата, което обуславя адекватното поведение.

При децата с аутизъм едновременната преработка на постъпващата информация, се научава с много и различни терапии, което отнема много години, но когато детето достигне и фукнционира на високо ниво, то се научава да имитира поведението на хората като маймунка, което пък го изморява лесно и му коства много усилия, за да се впише в общесвтото. Импулсивността винаги остава характерна черта за аутистичната личност, импулсивността- също, трудно се оказва за човек с аутистичен мозък задържането на едно работно място, социалните контакти винаги са проблем в някаква степен, но пък за сложните неща аутистичните личности не се нуждаят от много обяснения- като интеграли, пречупване на светлината- като че ли сложните неща, които изискват задълбочено изучаване от мозък “в норма”, за аутистичниет личности са ясни като бял ден.

Ако човек с мозък в норма бъде помолен за чаша вода, той едновременно чува въпроса, вижда човека пред себе си, звукът и картината дразнят синапсите и бързо преминават от невроните навътре към главния мозък, който пък преработва в един и същ момент информацията и от там тръгва навън обратно – от главния мозък, преработената информация стига до ръката му и той подава чашата, което прави реакцията му адекватна.

Ако обаче дете с аутизъм бъде помолено за чаша вода, отначало постъпва гласът и до като започне звуковата обработка, детето забелязва няккаъв детайл около себе си, който заема място в мисълта му, напомняме му - то се връща към звука и докато посегне към чашата, вече е усетило мирис, мозъкът започва да обработва мириса, което го разсейва и детето започва да скача и маха с ръце, търсейки мястото си в простанството и неистово опитващо се да се съсредоточи. В това време, ние вече сами сме взели чашава с вода и резултатът е- поведението на детето изглеждаа странно и неадекватно.

Преставете си си мозъчната нервна система като пътен трафик и щом стане задръстване някъде по веригата, преминаване натам няма- така щом стане блокажа някъде, затруднява се постъпването и преработката на информацията. Причината е - липсата или недостатъчността на нервни връзки в периферията на нервната система, от където трябва да се поеме и тръгне информацията навътре към главния мозъка, а след едновременната преработка- да излезе навън- с адекватно действие или вербалност.

Терапиите работят върху сензорната преработка и интеграцията на сетивата в един и същ момент.

Смята се ,че най- големия проблем при децата с аутизъм, е липсата на мотивация. Затова едни от най- важните терапии, са тези свързани със съзадаване на мотивация, вследствие на което се научават и придобиват знания и умения, повишава се самооценката им, стават по с нас, излизат все повече от „техния „ свят и се доближават до общоприетия свят с неговите правила и норми.

Децата с аутизъм са първични, ествествени и за да се социализират, ние ги обучаваме „да лъжат” и да крият първичността и импулсивността си, обучаваме ги да “задържват” мислите в главата си. Около година и половина отнема например обучението на играта „Криеница”, защото аутистичното дете с неговия първичен и първосигнален начин на мислене, не предполага, че има нещо, което то знае, а другите не знаят- то се скрива и веднага след това извиква и показва къде се е скрило. Детето с аутизъм смята, че всичко, което е в неговата глава, е достояние на целия свят.

Има теория, според която аутистичния начин на комуникация, е комуникацията на бъдещето- т. е. по телепатия, хората да контактуват помежду си чрез мислите си.

Аутистичния спектър е изключително широк и той обхваща както невербални и затворени напълно в себе си деца, така и много вискокофункциониращи, които смятат наум 3 или 4- цифрени числа, но не могат да комуникират по „общоприетия” начин с връстниците си.

Затова, единственото общо между всички деца от аутистичния спектър е некачествената комуникация и трудната и лоша социализация, които определят страданието на детето и неговото семейство.

Ето защо, аутизъм не е болест- не се лекува, а е страдание и само с волята на обкръжаващите аутистичното дете, то може да се почувства прието и обичано, и само любовта и вярвата помага детето с аутизъм да става все по- пълноценна социална личност, вървейки по скалата на спектъра нагоре.

Аутистичният спектър обхваща функциониращи на много ниско нива, така нареченият- среден спектър и високофункциониращи аутисти или Аспергер синдром.

Ниско и средно функциониращите спадат към така нереченияат Канеров синдром, тъй като Канер е първият, който набклюдава група деца през 1941 г. с разстройство в развитието- липса на реч, очен контакт и силно нарушена комуникация и описва разстройството като Аутизъм.

Няколко години по- късно през 1944 г. Аспергер наблюдава друга група деца, при които не липсва реч, комуникативни са, но имат фиксации ш определени области и комуникацията им също е нарушена.

Децата със синдром на Аспергер са достатъчно интелигентни, за да се справят с масовото образование, но те често нямат достатъчно емоционални ресурси да посрещнат изискванията в клас. Тези деца лесно изпадат в стрес, което се дължи на тяхната трудна приспособимост. Те имат ниско самочувсвие, често са силно самокритични и не могат да търпят да се правят грешки. Аутистите със синдром на Аспергер, особено възрастните, могат да са склонни към депресии (голям процент от депресиите на възрастни аутисти са документирани). В отговор на стреса и безсилието да се справят с него често се срещат бурни избухвания. Децата със синдром на Аспергер рядко изглеждат отпочинали и лесно се претоварват, когато нещата не са такива, каквито се диктуват от техните строги възгледи. Да общуват с хората и да се съобразяват с обикновените изисквания на ежедневието изискват от тях херулесовски усилия.

Прогнозите за децата със Синдром на Аспергер изглеждат оптимистични. Пише, че в последващото си развитие, децата с Аспергер синдром, могат да изглеждат прекалено наивни и срамежливи в общуването си с другите, както и да изглеждат незрели, в сравнение с връстниците си. Всичко това може да причини на детето депресия и тревожно разстройство, защото те усещат различността си, особено в ученическа и тинейджърска възраст. Тинейджърите с Аспергер синдром може да не проявяват интерес в творческите дейности, а да се интересуват от заниманията, които са свързани с определен ред и закономерност. Някои черти, характерни за хората с Аспергер синдрома, като концентрация и хващане на детайла, могат да им помогнат в университетското обучение и професионалните дейности.
Аспергер синдром е доживотно страдание, въпреки че, хората с това страдание могат да се научат да се справят добре в живота. Хората с това заболяване, се увличат от инженерни специалности и наука.
Има много известни личности, страдали от симптоми на Аспергер, това са Алберт Анщайн, Мария Кюри, Волфганг Амадеус Моцарт, Томас Джеферсън....Стив Джобс, който промени света.....!

Сравнителен модел между синдрома на Канер и на синдрома на Аспергер:
Синдром на Канер

Появява се през първата година от живота.

Ходенето се развива по-рано от речта.
Проявява се при момчета и при момичета.
Липсва зрителен контакт, околните не се
забелязват.
Речта не изпълнява комуникативни функции.
Проблеми в познавателната сфера.
Ограничени интелектуални прояви.

Неспокойно поведение.
При хоспитализация е налице безразличие.
Неблагоприятна социална прогноза.

Синдром на Аспергер

Появява се през втората, даже през
третата година от живота.
Речта се появява преди ходенето.
Проявява се изключително при момчета.
Зрителният контакт е бегъл, повърхностен.

Речта е с комуникативни функции.
Проблеми в емоционалната сфера.
Интелектуалното развитие е в или над
нормата.
Странно поведение.
При хоспитализация е налице желание за
завръщане в дома, но и безразличие към
липсата на близките.
Благоприятна социална прогноза.

Съществена разлика между високофункциониращите аутисти и тези със синдром на Апергер освен, че при аспергеровия тип липсва закъснение в езиково- говорното развитие, високофункциониращите аутисти страдат от това, че не могат да са като другите, а представителите на синдрома на Аспергер, осъзнавайки своята различност, за нищо на света не биха искали да са като другите.

За децата със синдром на Аспергер е трудно да разпознаят сигналите на общуване, които повечето от нас възприемат като даденост и в резултат, им е по-трудно да общуват и да имат взаимоотношения с околните. И ако по подходящ начин съумеем в ранна ученическа възраст, с обща помощ да ги "научим да ги разпознават, на първо време- наизустявайки ги", на практика, бихме могли да предостваим шанс на децата, в даден момент, да излязат от списъка с диагнозите, защото те вече са си научили "урока".

А, отнсоно изграждането на социални умения:
Аспергеровите личности срещат затруднение при изграждане на социални взаимоотношения – за разлика от хората с класически аутизъм, които често изглеждат вглъбени и незаинтересовани в света около тях, много от хората със синдром на Аспергер искат да са общителни и да се радват на контактите с хора. Въпреки че все пак им е трудно да разберат невербалните сигнали, в т.ч. изражение на лицето, което прави за тях по-трудно изграждането и поддържането на социални взаимоотношения с хора, които не са запознати с техните потребности.
И понеже децата с Аспергер искат да общуват, но не знаят как, тук хем е по- лесно, че те са мотивирани за общуване, хем е трудно да се намери точния път и подход- терапия.

Децата с аутизъм Канеров тип живеят в собствен свят, докато децата с Аспергер синдром живеят в нашия свят, но по техен начин- с техни правила и норми.

Правилата, нормите и авторитетите, са особен проблем и предизвикателство за децата от целия аутистичен спектър!

Социализиралите се Аспергери или както ги наричат американците, а и самите аспергери себе си- Аспита (Aspey) споделят, че "вписването" им в социалния свят им коства нечовешки усилия, тъй като са принудени като маймунки да имитират поведението на хората, което ги изтощава до смърт. Но от друга страна, понеже целия свят, според някои от тях, е зает да им търси лекарство, с което да се излекуват мозъците им и ако наистина успет да намерят такова, как биха живяли те без "това", тъй като цял живот са живяли с него.

Други аспергери смятат, че ако някой им измисли "лекарство", за по- малко от 24 часа ще се срине цялата съременна технология на комуникации и развитие, до която е достигнало и на която се крепи съвременното човечество и технологии, тъй като е тяхно дело.

Силни и слаби страни на ученика или студента със Синдром на Аспергер:

Характеристики, които оказват влияние върху обучението и преподаването:
Студентите и учениците с разстройства от аутистичния спектър имат определени предимства в сравнение с другите студенти или ученици в някои области на университетския или ученическия живот, например:
Повечето студенти и ученици считат, че натоварения социален живот пречи на обучението им. Този проблем не стои пред студентите и учениците с разстройства от аутистичния спектър.
Някои хора с разстройства от аутистичния спектър имат необикновена памет и/или естествен афинитет към компютрите – и двете биха дали добър начален старт на ученика или студента.
Формалният стил, който се изисква за писане на есе им се отдава много по-лесно от един обикновен разговор.
Те обикновено притежават свойството да изучат определена сфера в значителна дълбочина.
Могат да бъдат много мотивирани и независими в обучението си.
Могат да мислят много целеустремено при поставяне на целите.
Студентите и учениците често притежават оригиналност и творчество на мисълта и обръщат голямо внимание на детайлите и прецизността.

Все пак студентите и учениците с разстройства от аутистичния спектър могат да имат много отличителни черти, които да оказват отрицателно въздействие върху начина им на учене; това може да включва някое или всички от посочените:
Трудности при общуването с другите студенти или ученици, и преподавателите.
Неразбиране или наивност при социалните контакти.
Чувство на безпокойство при социалните контакти.
Разчитат на рутината и не харесват резките промени.
Слаби организационни умения.
Лесно се разсейват.
Объркване между необходимата и ненужната информация.
Концентрират се върху ненужни детайли.
Студентите и учениците с разстройства от аутистичния спектър могат да имат проблеми при ситуации за работа в група, като причината са техните затруднения в социалните взаимоотношения; специфичните затруднения от работата в група могат да включват: пропускане на неизречени послания, дадени чрез езика на тялото, изражение на лицето или тона на гласа, правене на коментари, които могат да се окажат неуместни в контекста на разговора, и затруднения при приспособяването към различни аудитории.
Студентите и учениците с разстройства от аутистичния спектър е много вероятно да използват езика буквално, като се затрудняват да разберат метафори, шеги или абстрактни понятия. Техните проблеми с абстрактното и липсата на гъвкавост в мисленето могат да се разпрострат и в други области, например усещането за сигурност, което намират в рутината или проявата на повтарящо се поведение, като желанието да сядат на едно и също място, могат да изпаднат в стрес, когато тази рутинност се наруши.

Съществуват обаче и функциониращи на много ниско ниво аутисти. Те не играят с играчки, не гледат телевизия, не играят на компютър или не по предназначение. Не правят нищо от онова, което правят децата...

Храната вкъщи се крие от тях, защото я разнасят из цялата къща и я размазват. Останат ли минута без надзор, може да се окаже, че вече са голи и цялата къща е омазана с изпражнения. Ядат хартия, дрехи, обувки...Налага се много често да им се купуват дрехи...Ядат пясък, камъни..., всичко, което не е предназначено за ядене. Хранят се само, когато някой ги храни...Не могат сами да се обличат. Носят памперси, независимо от възрастта.

Със събуждането си сутрин започват да крещят...Не разрешават да бъдат облечени, не искат да закусват..., само крещят.

Когато ги боли нещо, лекарите и родителите гадаят...Денят може да им мине в трошене на солети и правене на малки парченца...Понякога се случва да не спят по 72 часа...Някои от тях ядат само бяла храна и пият само червен сок....

autism